Аз съм тънко зелено култуче
от сторъката стара асма.
Чакам дълго и плахо се суча,
да размина резитба добра.

Аз съм крехка и нежна издънка
от столетния габър чепат.
Чувам брадвата чaтка и дрънка,
нека сухите клони умрат.

Аз съм бистра нетленна сълза
от живота родена, от дните.
Във очите на млада сърна
дето чака куршум от ловците.