По пътечка във горичка

бяга малката сърничка.

Хвъркат жълтите листа,

бързо спуска се мъгла.

Как остана тъй самичка

тя самата не разбра.

Търси майка си добричка

и разпитва в есента.

„Хей, кълвачо остроклюн,

да си виждал скоро мама?“

А кълвачът вдига шум,

във дървото:“Дум! Дум- дум.“

„Заю Баю, Заю Баю дългоух,

срещна ли по пътя мама?

А пък Заю се направи глух,

мушна се под боровата слама.

„Хей, зелени Чичко Бор!

Ти висок си! Мама да видя?“

А пък борът от умора

сънен клатеше глава.

И от нейде като вихър

старата сърна дойде.

Малката сърна притихна,

там до майчино сърце.