Толкоз време мина вече

и тъга болезнено незрима.

Векове от нас далече

тихо стъпва Пресвета Марина.

Тя на Господ се обрече

и нарече Го любим.

И гнева на татко си навлече,

жрец на боговé раним.

Тя бе млада, крехка клонка,

на дванадесет години само.

Но прие Христа с поклон, 

Него славеше:“Осанна!“.

И събраха се неверници безброй,

дяволът дойде на гости.

Даваха я, смачкваха от бой,

скриваха деня с въпроси.

Кой е Господ? Кой е той?

Нека дойде днес. Сега!

Няма Господ! Де е той?

Кой ще те спаси сега?

А Пресвятата девица

в кръст повдигаше ръка.

Де що имаше водовица

сведе праведно глава.

И запали се морето, 

а небето запламтя.

Там където, там където

падна нейната глава.

Толкоз време и така далече,

а е сякаш тук и между нас.

Нас в Христа, на вяра ни обрече,

вдъхна сили в труден час.

Днес ръката ѝ нетленна

в храма тихо, тихо бди.

О, светице пресвещена,

ти към Бога ни води!

16.07.2023г.

©Хари Спасов