.

Жените в живота ми жънат на пръсти,

копаят с мотики твърдата пръст.

Изтриват чела от солените пръски

под залеза кървав възправили ръст.

.

Жените от дните ми странно не плачат,

подкарват на паша стоглави стада. 

Сърцата им – хлопки пронизали здрача,

очите им – въглени, гонят нощта.

.

Жените над дните ми месят погача,

пресяват сълзите си в тънки сита.

Прекръстват тестото, в безкрай се вторачват,

в три пръста събират към Бог обичта.

.

Жените сред дните ми вият хорà,

закичили здравец в руси коси.

С нови носии – стоцветна дъга,

ситнят на пръсти под стара лоза.

.

Жените в живота ми идват на пръсти,

преливат от нежност, треперят над мен.

Оставят сърцата си, шепнат ми с устни

и тихо поемат на път с вечността.