ВЪЛШЕБНИЯТ ПОКРИВ

Там далече, където е светло

и мирише на прясно сено,

има къща, подпряла небето,

а до нея – зелено дърво.

Тя е стара, от тухли сурови,

наредени от мъжки ръце,

а на покрива щъркели нови

всяка пролет разперват криле.

Този покрив от моето детство

е вълшебен червен похлупак.

Там под него е мойто наследство

завещано от нощният мрак.

Там звездите играят на “ дама“,

а луната до двайсет брои.

Десет бръмбъра двама – по двама

маршируват на крак до зори.

Наредени на дългите върви

осем чушки говорят на глас,

а по чамови дървени стълби

се катери узрелият праз.

Там са моите детски мечти,

от прозорчето тайно надничат.

Там духът ми свободен лети,

а таванът на сцена прилича.

---

Стихотворението е удостоено с Първо място в конкурса „Изящното перо“, раздел „Патриотична тематика“, Чикаго, 2019г.