Той не носи доспехи и шлем,

няма броня за хорските думи

и пътува с нощния трен

през поля и невидими друми.

От игралния филм се усмихва,

влиза тихо в нашия дом,

а смехът ни до края не стихва

запленен от галантен поклон.

Днес посреща деца на море,

утре тръгва с късното ято.

Някой път на мост ще се спре

преоткрил сиромашкото лято. 

Ще отиде на бой от запаса,

ще се тюхка за цацата – кит.

Ще говори от стара тераса

сам на себе си в мислите скрит.

Той не търси злàто и слава,

тъй е скромен в този живот.

Отстрани пиршество наблюдава,

стара роля за нов Дон Кихот.

Той е рицар по дух и съдба,

той ни гледа с поглед прощален

от усмихната ярка звезда.

Нашият, вечният Георги Парцалев