Там, край Кукуш в тъмата

кукувица жално закука.

Дали си изгуби децата

или снежец я затрупа?

Кука ли кука горката

в клоните стари на бука.

Чак разсъни реката,

чак разклати гората.

Букът я пита, разпитва,

за кой жали и стéне.

Защо не тръгва, не литва,

нощта ли иска да вземе.

Кукивица кука ли кука,

говори тихо на бука:

„За Гоце дошла съм тука,

за него е моята мъка!“.

Букът низко клони наведе,

чак до тревата, чак до земята.

И заплака за Гоце реката,

и простена за Гоце гората.