Съвсем на завоя, до римския път
старица протягаше длан за просия.
Отминах ядосан, отхвърлих зова,
при мен не минават лъжи като тия.

Но нещо ме сепна и върна назад,
подминах ръката на нечия майка.
От камъка вечен повяваше хлад,
изписваше вятъра с нож запетайка.

Подадох монетата някак виновно,
жената молитвено сведе глава.
И топло ми стана, синовно,
на пътя в средата, на път към дома.